Човешкото тяло не е напълно симетрично. Сърцето, черният дроб, белите дробове и диафрагмата имат различно разположение и форма. Имаме водеща ръка, предпочитан крак и страна, на която по-често стоим, носим тежести или спим. Дори когато изглеждаме неподвижни, тежестта рядко е разпределена абсолютно еднакво.
Това не означава, че тялото е „криво“ или увредено. Малката асиметрия е естествена. Проблемът може да започне, когато едната страна постоянно поема повече работа и организмът постепенно загуби способността свободно да прехвърля натоварването между двете страни.
По-напрегнатата страна невинаги е по-силната
Когато един мускул е твърд и болезнен, често приемаме, че той е прекалено силен или скъсен. Това невинаги е вярно.
Мускулът може да бъде напрегнат, защото:
- работи повече, за да стабилизира тялото;
- компенсира слабост или недостатъчен контрол в друга област;
- защитава стара травма;
- реагира на болка;
- опитва се да ограничи движение, което нервната система възприема като несигурно;
- ежедневно се натоварва от повтаряща се поза или движение.
Следователно напрежението може да бъде следствие, а не първопричина.
Ако лявото ходило не осигурява достатъчно уверена опора, човек може несъзнателно да прехвърля повече тежест надясно. Десният крак, тазобедрената става и мускулите около кръста започват да работят повече. С времето именно дясната страна може да стане твърда и болезнена, въпреки че първоначалната промяна е започнала отляво.
Възможен е и обратният вариант. Болка или ограничение в дясната страна може да накара тялото да я пази, а лявата да поеме повече работа. Затова мястото на напрежението невинаги показва откъде е започнал проблемът.
Тялото постоянно компенсира
Компенсацията не е грешка. Тя е начин организмът да запази равновесието и движението.
Ако едното ходило се натоварва различно, това може да промени движението на коляното и тазобедрената става. Тазът се адаптира, гръбначният стълб разпределя движението, а гръдният кош и главата се преместват така, че погледът да остане насочен напред.
Така напрежението може да се появи далеч от мястото, от което е започнала промяната.
Проблемът възниква, когато временната компенсация се превърне в постоянен модел. Тогава едни мускули работят прекалено много, други участват недостатъчно, а движението става по-ограничено и еднообразно.
Старата болка може да е изчезнала, но защитата да е останала
След травма, операция или болезнен период човек естествено започва да щади засегнатата страна. Скъсява крачката, пренася тежестта към другия крак, стяга тялото или избягва определени движения.
Дори когато тъканите се възстановят и болката намалее, нервната система невинаги веднага изоставя защитната стратегия. Тялото може да продължи да се движи така, сякаш опасността още съществува.
Това не означава, че мускулите буквално „помнят“ травмата. По-точно е да кажем, че нервната система е запазила научения защитен двигателен модел.
Фасцията също се адаптира към натоварването
Фасциалната система свързва и обгръща мускулите и останалите структури на тялото. Тя не е отделна мрежа, която самостоятелно „изкривява“ организма, но реагира на движението, натоварването и продължителното обездвижване.
Когато едни и същи позиции се повтарят ежедневно, определени области могат да станат по-чувствителни и да губят част от нормалната си подвижност спрямо съседните тъкани. Това може да участва в усещането за дърпане и скованост, но не бива всяко напрежение да се обяснява единствено с „залепнала фасция“.
Защо само разтягането невинаги помага?
Ако постоянно разтягаме по-напрегнатата страна, без да разберем защо тя работи повече, ефектът може да бъде краткотраен.
Мускулът може временно да се отпусне, но след като човек отново се изправи и започне да ходи, нервната система може да го активира по същия начин. Тялото все още се нуждае от неговата стабилизираща или защитна работа.
Затова добрият подход не е просто „отпусни стегнатото“. Необходимо е да се оцени:
- Как човек разпределя тежестта?
- Може ли спокойно да натоварва и двата крака?
- Има ли разлика в подвижността на ставите?
- Как се движат тазът и гръдният кош?
- Променя ли се напрежението при ходене, клякане или завъртане?
- Коя страна осигурява движение и коя постоянно стабилизира?
Трябва ли да бъдем напълно симетрични?
Не. Съвършената симетрия не е реалистична и не е задължително условие за здраво тяло.
По-важно е да разполагаме с достатъчно движение и контрол и в двете посоки. Да можем да прехвърляме тежестта, да стъпваме уверено с двата крака и да не използваме постоянно една и съща защитна стратегия.
Целта не е да превърнем човека в неподвижна и идеално подравнена статуя. Целта е тялото да стане по-приспособимо и да има повече възможности за движение.
Как може да помогне Юмейхо?
В Юмейхо тялото се разглежда като цялостна свързана система. Не се работи единствено върху болезнения или напрегнатия мускул, а се проследява връзката между опората на ходилата, краката, таза, гръбначния стълб и раменния пояс.
Чрез натиск върху меките тъкани, разтягания, пасивни движения и внимателно подбрани ставни техники може да се намали ненужното защитно напрежение и да се подобри усещането за движение и опора.
Но задачата не е насила да направим двете половини на тялото еднакви. По-смислената цел е организмът да започне по-свободно да използва и двете страни, без едната постоянно да плаща цената за работата на другата.
Понякога страната, която боли и е напрегната, не е „виновната“. Тя може просто да е страната, която твърде дълго е вършила повече работа.